Близостта на разстоянията

Настоящото проучване цели да анализира взаимодействията между възрожденската критика, периодичния печат и проблемите на театъра и драмата в контекста на културните процеси от предосвобожденска България до началото на XX век. Дългият и труден път през тези години подчертава последиците от дълготрайна изолация, мъчителното преодоляване на културната изостаналост, ужасяващата неграмотност и ограниченото домашно пространство. Преоценката на утвърдени морални стойности, положителният ефект от чуждестранната художествена литература, разширяващият се тематичен обхват и навременният отговор към важни обществени явления постепенно превръщат периодичния печат в неразривна част от българския културен живот. В тази сложна комуникация между субект и обект се отражават социалните промени, предизвикани от политическите конфликти и консервативния морален кодекс.

При формирането на литературната критика съжителстват енциклопедизмът на Възраждането с професионалната безпомощност и откритото незнание, което съществува паралелно с академичния стил и стремежа за разширяване на духовните хоризонти. Сред това разнообразие театърът и драмата търсят своето място като неделима част от нашата културна история. Споровете "за" или "против" театъра добавят балкански колорит към страниците на предосвобожденските списания, показвайки различията във възприятията сред критици.

Конфликтът между "старите" и "младите", които търсят нова културна идентичност метафорично изразява преоценка на ценности; променят се основополагающи идеи за европеизацията, което влияе както върху външността на периодичния печат, така и върху мненията в критиката. Докато "старите" защитават емоционално традиционните ценности у дома си, "младите", намиращи се между списание „Мисъл“ а периодичния печат - „нашето“ срещу „чуждото“, всъщност демонстрират противоречия в идеологии по време на смяната поколението.

В рамките на тези противоречия – близост та несъгласие – рефлектира развитието им комуникацията межди периoдичкия печати литератураta теaтралнатa критиkа.
Калина С. Русакиева