Бай Ганьо

"Бай Ганьо" е произведение, което предизвиква вероятно най-различни тълкувания в българската литературна среда. Този факт не може да бъде пренебрегнат, тъй като отразява свръхчувствителността на българите към героя, създаден от Алеко. Някои читатели напълно осъждат персонажа и се опитват да открият "драмата" в неговия живот, докато други защитават жизнеспособността му - тези два подхода са очевидно различни и всяка интерпретация преувеличава смисъла на творбата. Стилът на автора в анекдотите за Бай Ганьо често се възприема по различен начин: понякога негативно, а друг път с опити да се намери положителната страна у него.

Важно е обаче да отбележим, че произведението има за цел именно разказването – във весел кръг и за развлечение. То не претендира за морализаторство или назидание. Но до каква степен това е вярно? Не представлява ли забавлението просто маска – стилният метод на автора да "упрекне" своите сънародници? И не прави ли Алеко това с учудваща сериозност, която контрастира със смешните ситуации? Всъщност именно невидимият образ на автора поражда противоречия между читателите; защото той непрекъснато оценява поведението на Бай Ганьо чрез разказвачите си.
Елка Димитрова