40 г. по-късно

Понякога читателят може да стигне до извода, че лирическите мотиви при Пашов носят отмъстителен оттенък. В един момент изглежда, че стихотворението ще се насочи към нещо висше, а изведнъж темата е оставена в противоречиво положение и сякаш самият финал твърди безцеремонно, че такава тема няма.

В други случаи обаче читателят си казва, че всичко това не е нарочно; тук няма минимализъм или пародия. Просто става дума за характерните асоциативни отклонения на Пашов, който предпочита да остане свързан с близкия свят вместо да се затваря в далечни реалности. И тези квартални образи създават впечатлението за по-големи пространства зад себе си. Често те разместват ежедневното и изпълват тишината с нови аспекти - странно растящи в мрака... Дори най-простите идеи започват да придобиват абсурдност, а познатото все повече заприличва на зловещо.

Някои читатели дори са объркани от романтичния тон на Пашов, когато той заявява неща като "душата ми има синя кръв" или "профилът ми е небесен".

Но последната му стихосбирка говори за изменения. Отношението му към храненето предизвиква двусмислие – поетът вече изразява сериозни разочарования от яденето и пиенето. В новата колекция хипохондричните образи взимат превес: храната се смесва с вируси и болести; героите напразно опитват да повърнат грижите си или да избягат от тях чрез пушене и мисли. Кварталният начин на живот довежда до Ужасното - едно огромно шизоидно чудовище расте през годините...

Тялото и словото отчаяно искат да го изхвърлят обратно в безопасността на бирата и разговорите със съседите, но то упорито надничa отвсякъде. Това води до промени във всички емоции и изображения у поета: дори традиционните гастрономически представления преживяват забележителна трансформация; прасенца умират неясна смърт пред очите ни.

Рибите вече нямат място в плитки съдове след сушенето на водоемите от творческата фантазия - остава само безкрайният космически звук… Скуката преминава границата към ужасното и мистичното – както казал Достоевски: адът прилича на празна стая с паяжини; Пашов очевидно желае там поне някакво българско битие с роднини около празната маса под влияние на неконтролируем процес вътре им.

Общуването постепенно отслабва – какви приказки могат да текат при подобни условия? Кухнята престава да бъде уютна утеха за ядящите; тя става стена между тях...