От две страни: Пепеляшка. Мащехата

Приказката през погледа на Пепеляшка:
Не се притеснявай, не бързай

"Когато бях малка и татко все още беше жив, често ми разказваше приказки за животни. Една от най-обичаните ми истории беше за костенурката и заека. Заекът се подигравал на костенурката, че е твърде бавна и я предизвикал да участват в надбягване.
— Добре — съгласила се костенурката и започнала с обичайното си темпо.
Заекът тръгнал напред с голямо самочувствие и дори решил да легне да поспи...
Когато се събудил, видял как костенурката вече минавала финала.
— Значи костенурката спечели? — попитах баща си.
Той кимна утвърдително. После запита:
— А ти какво би искала да бъдеш, Пепеляшке – костенурка или заек?
— Нито едно от двете — отвърнах му. — Искам да стана принцеса или ветеринар.
— А защо не можеш да бъдеш и двете? — засмя се той.
Години по-късно все още помня неговите думи и ги ценя високо.
Що се отнася до приказката за костенурката и заека, тя ме вдъхнови да избера следния девиз: "Няма страшно, не бързай..."

Приказката през погледа на мащехата:
Съмнение

"Винаги съм полагала усилия да бъда справедлива към дъщерите си. Анастасия и Геновева са най-сладките момичета в кралството; те даже правят път на мравките! Затова чувствам нужда да споделя историята ни с тяхната зла сестра Пепеляшка. Всички смятат, че сме били лоши към нея; обвиняват ни, че именно ние сме причината тя да стане слугиня у дома си.
Но това е грешно схващане!
На първо място, Анастасия и Геновева винаги са били много деликатни - толкова чувствителни, че лесно могат да бъдат наранени. Когато станах жена на бащата на Пепеляшка, те бяха толкова плахи като мишки. От друга страна Pепелянка изглеждаше странна - непрестанно тичаше из двора и разговаряше с животните. Вярвах обаче в добротата ѝ и надеехме успее да сближи моите мили дъщери със себе си така щото те де преодолеят своята стеснителност.
Сега осъзнавам колко naивna bях; всъщност успехът ми бил равносилен на надеждите една лисица играе s две зайчета."