Дебат за съществуването на човека

Връзката между публицистиката, философията и теологията в произведенията на Тишнер, включително настоящата втора част на "Философия на драмата", е ясна и стабилна. Основният фокус е върху взаимодействието между религията и властта, където полската Католическа църква притежава сложен и противоречив опит. Като пастир, Тишнер се интересува от съдбата на човека, който е подложен на злото и търси освобождение; той настоява за истинска самоидентификация, а не просто размисъл по темата. Концепцията му за "случването на битието" описва ситуация след тоталитаризма. Темите около злото, особено тоталитаризмът във връзка с доброто и човешката свобода, са централни за работата му. Тишнер изследва истинността на свободата и стремежа към нейното освобождаване; естествено свързвайки въпроса за истината с религията като повод за преплитането й с политиката.

Днешната реалност ни позволява да разберем как религията може да бъде изкушена от желанието за власт чрез убеждението си в единственост относно спасението на хората. Това същевременно поражда опасна логика на недоволство и интегризъм в Църквата — явление, което отец Тишнер остро критикува. Според него Църквата представлява "страна на болното въображение": в своето гениално заглавно есе той предоставя точен портрет на интегриста: "...сакрализира държавата и одържавява религията,... използва критиките срещу либерализма като средство против свободите,... игнорира етичното измерение в религиозността..." И предлага решението - най-ефективното - срещу интегристките искушения да бъде именно активната мисловна работа; само тогава свободната свобода няма да се превърне в произвол.

Свободата остава очарователния аспект у гуралите – коренните жители по полските Татри (докато комунистическият режим властваше над Полша, гуралите продължаваха живота си както винаги). Също така това касае началото както на битието, така и on мисленето.

В философския свят Tишкner проявява дълбока любов към свободата. За съжаление този харизматичен интелектуалец бе победен от рака през 2000 година — имам удоволствието благодарение на Адам Михник да го познавам лично. В негова памет ще цитирам известния гурален философ Томек Шиклава от "История на философията по гуралски":

„Когато си заминем там горе потоците ще заплачат - но те пак ще скачат.“

Силвия Борисова