Стомогилие

Темата за Стомогилието (Стохълмието) ме е впечатлила още по време на студентските ми години. Тогава получих задача да напиша реферат на този въпрос, което ме подтикна да се запозная с много литература. В резултат открих редица интересни и значими теории и хипотези.

Първият важен аспект е, че относно местоположението на Стомогилието съществуват множество хипотези от български и чуждестранни изследователи. То се определя в доста широки граници - от Софийското поле до Черноморската зона, включително части от Дунавската равнина в сегашна България.

Вторият аспект е свързан с мненията на авторите; някои твърдят, че в района има над сто могили, докато други смятат, че той обхваща сто хълма.

Третият важен момент касае факта, че в апокрифната литература районът на Стомогилието е споменаван като място на значителни битки между варварите и византийците.

Най-съществено обаче е разглеждането му в историческите извори като територия, където са се установили славяните и прабългарите. На тази тема се отделя най-много внимание както в апокрифните текстове, така и в различните хипотези за Стомогилието. Това не е случайно – заселването им върху Балканския полуостров представлява ключов момент за историята на населението там. Следствията от това заселване водят до промени във всички сфери: обществена структура, икономика, култура и социална динамика. Процесът ускорява разпадането на робовладелския строй и поставя основите за нов феодален ред – носители на тези трансформации са именно славяните и прабългарите.

Точно тези две етнически групи заедно с местното тракийско население изграждат българската държава, която бързо става влиятелен фактор за развитието на Югоизточна Европа. Всичко това оставя дълбоки следи у съвременниците им както при самия период настъпление́те процеси такa и при бъдещите поколения; неслучайно темата получава подробно отражение в някои писания.

След проучванията си стана ясно колко важно значение има Стомогилието за славянските племена и прабългарите – то остава дълготрайно записано в паметта им при основаванeто на българската държава. Не предполагал съм тогава как ще стигна до точното му разположение или колко години ще посветя саморазработване картотекиране археологическите находища там през тракийския период а пък после времетраене Първата българска държава (VII-XI век), нито как моят личен принос би помогнал да бъдат изнесени те пред света чрез организиране мащабни интердисциплинарни научни изследвания около историко-археологически резерват „Сборяново“.
Йордан Стефанов