Поезия. Публицистика/ Гео Милев

Важността на Гео Милев за българската културна история не може да бъде сведена до отделните аспекти на неговата забележителна личност. Най-силно се свързва с поезията, тъй като емблематичната му творба "Септември" трагично определя съдбата на автора си.

Наистина, в рамките на тридесетгодишния си живот, Гео Милев създава впечатляващо поетично творчество. Той започва с уважение към Пенчо Славейков и постепенно преминава през симболистични настроения, характерни за ранните му стихотворения, включително поемата "Панихида за поета П. К. Яворов", написана през 1914 г. в Лайпциг след смъртта на великия български поет и публикувана в отделен том през 1922 година. Ехото от тези влияния се чува и в сборника му "Жеетокият пръстен" (1920).

Все пак най-значимото постижение на Гео Милев в контекста на българската литература е вдъхновяващото и образовано представяне на експресионизма. Той е ключова фигура във възхода на този литературен стил у нас. Модерната тенденция се проявява в произведения от цикълa "Иконите спят" (1922), както и в поемите "Септември" (1924), "Ад" (писана през 1922 г., издадена през 1925 г.) и непубликуваната приживе работа "Ден на гнева". Експресионизмът оказва влияние върху уникалната лирическа проза на Гео Милев - “Грозни прози” (излезли през 1924 г., но написани между 1918-1919 г. в Берлин) и “Експресионистично календарче за 1921”, отпечатано самостоятелно края на 1920 година.

Неоспоримо значимо е също така критическото наследство, което оставя писателят; то е много обширно./.../ Елка Димитрова