Българското читалище в Цариград /1866-1876/ и културно-националното Възраждане

Доцент Елена Харбова е експерт в сферата на българската възрожденска история, изворознанието и архивистиката. През 1959 г. завършва специалност история с насоченост към археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя има над 150 научни публикации, включително документални издания и проучвания относно важни обществени, културни и политически събития, личности и институции от националната ни история. Нейните многобройни статии, рецензии и други научно-справочни материали представляват значим принос за развитието на българската историография.

Дълги години доц. Харбова е заемала поста ръководител на Българския исторически архив при Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1980-1991). Тя активно участва в национални и международни конгреси с доклади и научни съобщения. През 1996 г. получава покана да стане член на Щатската академия на науките в Ню Йорк. За своите постижения е отличена с Диплом от Комитета за култура (1987), Грамота от Главното управление на архивите за заслуги в изграждането на архивното дело у нас (1982) и орден "Св. св. Кирил и Методий" (1987), сред много други награди. От 1993 г., тя преподава по предмети като архивознание и археография в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.

Според проф.д-р Никифор Жечев: "Работата на Елена Харбова запълва важна празнота в културната история на Българското Възраждане... впечатляваща е със своите обширни документални основи."

Проф.д-р Стефан Дойнов добавя: "...чрез богатството от литературниและ документални източници, Елена Харбова проследява формирането на най-влиятелната българска интелектуална общност в Цариград, която играе ключова роля за развитието на родната образованост, новобългарски печат, театър και разпространение нa книги."

Старши научен сътрудник д-р Вихрен Чернокожев отбелязва: "Ръкописът нa Елена Харбова предоставя първоначално подробно документално изложение относно Българското читалище в Цариград както και неговият принос към духовното възраждане у нас; той не само описва духовния живот през 60-те – 70-те години nа XIX век но e cъщо така ценен ресурс зa българското самоосмисляне."