Барселона. Колекция от А до Я

Историята на „града с многобройни архитектури” не е особено известна. През 206 г. Барселона била преобразувана в римската колония Фавенциа Юлиа Аугуста Пиа Барцино, но останала в сянката на Тарагона и Емпуриес - важен гръцки търговски център. Това напомня Ричард Форд през XIX век, който бил един от първите, създаващи туристически наръчници.

Барцино, както го нарекли римляните след пристигането си на Иберийския полуостров около 218 г. пр. Хр., представлявал само част от Виа Аугуста – пътят свързвал Валенсия с Пиренеите. Няколко века по-късно този древен град наложил своите закони над региона: неговият „Либре де Консолат де мар” (1279 г.) станал първият кодекс за морско право и регулирал търговията между средиземноморските пристанища.

През 711 година маврите завладели полуострова и оставали там повече от седем столетия; обаче присъствието им в Барселона продължило едва 80 години. Франкските крале възстановили контрола върху града след похода на Карл Велики в Испания и назначили верен управител. Когато нормандците заплашили Франкското кралство, Гифре ел Пилос – Гифре Косматия, тогавашният управител на Барселона, се притекъл на помощ на своя господар Шарл Плешиви. Според легендата храбростта му впечатлила императора толкова много, че той потопил два пръста в раната му и изрисувал знак за благодарност върху златния си щит – четири червени линии станали гербът на смелия войн и символизирали цяла една народност.

Гифре ел Пилос не само изградил Каталония; династията му осигурявала стабилността на Барселона през следващите шест века. През 1716 г., със "Декрето де Нуева Планта", били поставени нови основи предимно кастилски характер във Барселона; армията под командването на Филип V оградила града с нова стена и построила Сютадела плюс шахматно оформения квартал - Барселонета.

За да избягат от провинциализма си, жителите открили Америка като ключова икономическа нишка; масово започнали да внесат памук и навлезли в индустриализация през 1737 г., когато била открита първата фабрика за басма. Декорираните памучни платове превърнали града във версия Манчестер югозападно; до 1750 година типичният полски пейзаж “пратс д’индианс”, където фабриканти разстиляли платна по ливадите, контрастирал със забележителните частни хотели с неокласическа архитектура.

Преминавайки по Рамблата, хората се удивлявали пред богатството на резиденцията Палау де ла Вирейна - домът на вдовицата на американския вицекрал.
През 1992 година правителството използвало Олимпийските игри като повод за рекламна кампания сред чуждестранната преса; така Каталония представена като независима европейска страна спрямо останалата част от Испания внушавала объркване у местните жители и чужденците: „Какво всъщност е Каталония? Област ли е или национална единица?” Всеки читател ще намери свой собствен отговор относно това."