Българи и сърби: Цариброд, Западните покрайнини и по на Запад

**Българи и сърби: Цариброд, Западните покрайнини и по-на запад – Оттегляне на българщината чрез „Силва магна булгарика” или тъмен период, който поглъща (На основата на архивни документи от МВР и други малко известни източници)**

Владимир Русков е роден през 1935 година в Цариброд (в бивша Югославия). През 1949 г. той емигрира в България и след това учи журналистика в Софийския университет „Климент Охридски”. Повече от три десетилетия работи като редактор в Българското национално радио - Радио станция „Родина” и Програма „Христо Ботев”.

Цариброд, сега наричан Димитровград, представлява българско населено място в Западните покрайнини. Тези територии са отделени от България след Ньойския договор през 1919 г., което нарушава принципите на Уилсън, а впоследствие преминават под властта на кралството Сърбия, Хърватска и Словения през 1920 г. От този момент нататък се открива нова рана за Балканите — унизени са честта и достойнството на хората, родени около Цариброд и Босилеград.

Жителите на Западните покрайнини оказват съпротива срещу окупацията, която разрушава съдбите на поколения българи. Те търсят подкрепа от организации, които защитават правата на малцинствата. Българското национално малцинство в Сърбия е подложено на постоянен натиск за денационализация; този процес прикрит зад формални декларации за права и свободи "на народите", обявени многократно в основополагащи документи както на бившата Югославия, така и настоящата Сърбия.

Асимилацията на българските жители в Западните покрайнини продължава да бъде политика с успехи до ден-днешен. Това явление е тематика във въпросната документална книга.

Тази творба представя историята по начин, който авторът Владимир Русков изгражда през целия си професионален път като журналист-публицист-историк-анализатор. Той избира оригинален подход към своето увлекателно повествование относно нерадостната участ на българската общност извън настоящата ни граница със Сърбия. Читателят получава калейдоскопичен разказ с хомогенна структура — наситен с цитати от автентични текстове както от България така и от Сърбия; данни взети от непознати архиви; размисли върху минали събития прилагани към актуалността им днес.

Книга се явява средство против историческата забрава — тя има за цел да възстанови паметта за важния аспект от нашето наследство. Безспорно това е едно от най-съществените качества й.