Приказки/ Вилхелм Хауф

„Човешкият дух е по-лек и подвижен дори от водата; той може да приема разнообразни форми и постепенно прониква в най-плътните вещества. Той е лек и ефирен като въздуха, а с издигането си на височина става все по-нежен и чист. Поради това у всеки индивид съществува стремеж към надмощие над обикновеното, желаейки да се движи свободно и без тежест в по-високи сфери, било чрез мечтите си. Вие сами споделихте: "Ние живяхме тези истории, чувствахме заедно с героите им". Именно тук се крие магията, която те са упражнявали върху вас... Така уловени в приказките, вашият дух успя да се издигне над настоящето, което не изглеждаше толкова красиво или привлекателно. Духът ви полетя през непознати и величествени пространства, освобождавайки се от ограниченията. Приказката стана реалност или — ако предпочитате — реалността прие формата на приказка, защото самите вие я създавахте и преживявахте."

Вилхелм Хауф оставя след себе си значително наследство въпреки ранната си смърт на двадесет и пет години — множество произведения включително сатирична проза, три тома новели , тритомен исторически роман и стихотворения. Най-забележителна част от неговото творчество обаче остават приказките му, написани за учениците му докато бил млад учител. Някои от тях са адаптации на немски легенди, а други черпят вдъхновение от арабската класика „Хиляда и една нощ", но във всички присъства духът на доброта, красота и справедливост. След много перипетии – красиви заблуди, примамливи обещания и терзания – тържествува незасегнатият човешки дух.