Българистични простори

Сборникът с изследвания предлага на читателя дълбочината и богатството на българското слово през вековете — започвайки от "Златния век" при цар Симеон Велики, известен със своето блестящо ораторство, до следите от същия художествен стил в творчеството на Христо Ботев и Пейо К. Яворов. В него са представени резултатите от продължителни проучвания за нови ръкописи и текстологически източници, които позволяват да се разглеждат важни въпроси в областта на българистиката, балканистиката и славистиката. За пръв път е предложена аргументирана теза относно оригинала на „Златоструй“ – произведение с едва 45 слова.

Множество статии разкриват преводаческите умения на Иоан Екзарх Български, Патриарх Евтимий и неизвестните книжовници от XIV век, които запознават православния свят със славянските редакции на Метафрастовото житие за св. Николай Мирликийски. Осветлена е текстологическата загадка около Бдинския сборник от 1360 г., основан на старобългарския превод на предметафрастови Чети-Минеи и слова от св. Ефрем Сирин.

Към историята на византийско-българското литературно наследство са добавени непознати аспекти от Вилнюските ръкописни колекции; освен това е посочено името на жена-книжовничка — явление рядко срещано в Средновековието. За първи път у нас се разглежда делото на новогръцкия възрожденец св. Козма Етолийски както и влиянието му върху неосихаста св. Паисий Величковски и неговите последователи.

Включено е съдържанието на Мерданския сборник от 1854 г., който носи непълен препис от „История славянобългарска“ написана от св. Паисий Хилендарски; засегнати са културологични теми като родното място on света в агиографията, характеристикитена старобългарската литература, идеалният владетел или саморазрушителните черти в българската идентичност (според наблюденията на Презвитер Козма и Христо Ботев).

Руският славист Анатолий Алексеев публикува архивна снимка във книгата си „Текстология славянской Библии“ (1999), показваща руски филолози по време конгреса им през 1903 г.; напомнянето за важността да помним тези моменти подчертава как науката представлява поле за колективна работа въпреки индивидуалните предизвикателства пред всеки учен.

Науката действително функционира като общностно пространство — благородно състезание между идеи, където взаимодействието с традицията оживява образите нa значими фигури. Частично споменати са редица българисти и слависти; обширно се описват техните научни усилия.
Публикувани са уникални текстове включително такива принадлежащи към боландитската поредица Acta Sanctorum , Йоан Дяковски , Спиридон Рилси́й , Полихроний А . Сирку (Сирков) , Христo Даскалoв - дата: 22 август 2005 година във Велико Търново .