Ще оцелее ли българският народ през XXI век

Концепцията за "Оптимистична теория на българския народ" е представена за пръв път в известната работа на Иван Хаджийски. Въпреки това, заглавието служи основно като отправна точка за поставяне на важен въпрос, който изисква задълбочено обществено обсъждане – необходимостта от положителна историческа перспектива за българската нация. Тази визия би могла да играе роля в обединението около общи цели и стратегии за успех както на национално ниво, така и за всеки отделен гражданин.

Възможно ли е днес да съществува оптимистичен подход към историята на България като страна с икономическо догонване? Когато политиците предизвикват песимизъм и отчуждение, можем ли поне теоретично да намерим основание за надежда? Може ли теоретичният оптимизъм и позитивното мислене да се противопоставят на ежедневния песимизъм и повърхностния утопизъм? На тези въпроси авторите в книгата търсят отговори.

СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие
МОЖЕ ЛИ ДНЕС ДА СЕ РАЗРАБОТИ НОВА ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД? (Васил Проданов)
1. Защо темата заслужава внимание?
2. Различните значения на оптимизма и песимизма.
3. Какви са приликите и разликите с времето, когато Хаджийски публикува своята статия?
4. Маркототевщината в историята и усещането за щастие у българина.
5. Диалог относно една потенциална песимистична теория за българския народ.
6. Пет аргумента в подкрепа на нова оптимистична теория.

Част първа: ТЕОРЕТИЧЕН ДИСКУРС

Глава първа
ПОЗИТИВНАТА НАГЛАСА
1. Оптимистичната теория е възможна... при наличие на инициатива {Ина Димитрова}
2. Основни принципи на позитивното историческо мислене (Борислав Градинаров)
3. Какво прави оптимистичната теория проблематична для нашия народ? (Станна Христова)

Глава втора
КРИТИЧНАТА НАГЛАСА
1. Песимистични размисли относно "оптимистични теории" (Иван Кацарски)
2. Оптимизмът - спомен от модерността? (Димитър Цацов)
3. Националното самочувствие - плюсове и минуси по отношение на оптимизма (Латьо Латев)
4. Реална ли е концепцията "оптимистична теория" спрямо българския народ? (Валери Личев)

Част вторa: ИСТОРИЧЕСКО ПРОУМЯВАНЕ

Глава трета
ДАЛЕЧНОТО И БЛИЗКОТО МИНАЛО
1. История след Освобождението: съдба και развитие της βουλγαρской народа (Βασιλ Πένчев).
2.Болгарский бог(Νίνα Δημητρόβα).
3.Времето των αισιοδοξίας στις αφηγήσεις για τον βουλγαρικό λαό(Ιβελίνα Ιβανόβα).
4.Културные και πολιτικές корени του βουλγάρικου πεσιμισμού(Ιβάιλο Κούτοφ).

Глава четвърта
ΔΙΑΓΝΩΣΤΙΚΗ ΤΟΥ ΣΥΓΧΡΟΝΟΥ ΒΟΥΛΓΑΡΙΚΟΥ ΚΟΙΝΩΝΙΑΣ
1.Досегашний принцип «связанных сосудов»(Нинолай Василев).
2.Представления о прошлом、 настоящем і будущем при конструировании социального времени：ситуация людей 40-55 лет(Nina Pehlivanova):
3.Imagen de Europa y los límites del eurooptimismo(Tania Nedelcheva).
4.Кривое понимание европейзации(Ninoly Buyunliev).

Глава пета:
Исторически перспективы.

1.Нужны нам какие-то исторические мифы а какие нет?(Иснра Баева)。
2.Можно ли говорить о наших шансах к благополучию?(Eмилия Петрова)。
3.Сравнительный межкультурный анализ：Ευρωπαϊκή Ένωση و Βουλγαρία στο πλαίσιο προώθησης μιας αισιόδοξης θεωρίας για το βουλγάρικο έθνος.(Толя Стоицова)。
4.Оπως μπορεί να είναι μια αισιόδοξη θεωρία για τη Βulgaria σε ένα νέο παγκόσμιο χάος;（Диана Данова）。

第三部分 实践政策。

第六章 道德和心理维度。
1.Hus作为现代保加利亚人民族乐观主义的资源。(Gali娜 Великовa)。
2.Aйтнологическая национальная этика(Mumün Tахир)。
3.Может ли болгарин быть счастливым？（Маргариита Стефанова）。

第七章 乐观未来的条件与建设。
*今天保加利亚国家乐观主义可能存在的资源。（Минчo Draganov）
*关于保加利亚生活水平适度乐观理论的尝试（Chavdar Николов）。

作者信息