Пастирът на звездите. Стихотворения

Цветето

Тя представляваше цвете на мрака, потопено в стари тъмни мисли. Беше обгърната от оплаквания и имаше нещо иконографско в себе си.

Животът й беше кратък, но въпреки това предизвикваше завист у другите. Усмивката й се разкри по грозен начин и те я прикрепиха с връвчица.

Въпреки всичко тя продължаваше да им се присмива дори след смъртта си. Очакваха да замлъкне поне когато напусне този свят.

Очите ѝ трепереха зад строгите полушария. Тя бе дала своя принос на всеки преди да се яви пред Бога.

Духът ѝ успя да се скрие, а празното тяло се върна обратно. Те желаеха нейния край, макар вече да беше мъртва.

Как ненавиждаха факта, че е живяла без знанието за тяхната омраза към нея. Дори без духа си оставаше цяла; дори без божия благословия беше помазана.

Ще продължи да ги убива със своите нощни цветове. Желаят си тя отново да бъде жива, за да могат пак да я мразят.

Надяваха се на възкресение сред облаците на мирото, но вместо това връвта просто се скъса и усмивката й зейна там.