Дългата нощ на комунизма в България

Професор Георги Фотев е забележителен български социолог, който е автор на множество научни публикации, много от които са излезли извън пределите на страната. Той преживява репресиите на тоталитарния режим още в детството си, но това не успява да потисне неговото благородство, стремеж към истината и любов към свободата. Сред книгите му се открояват "Диалогична социология" (2004), "Дисциплинарна структура на социологията" (2006) - отличена с Националната награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов", "Граници на политиката" (2001), "Ethnicity, Religion and Politics" (1999), "Криза на легитимността" (1999), двутомната история на социологията (1993; второ издание 2000) и "Социална реалност и въображение" (1986; 1996). Неговият юбилеен сборник "Светове в социологията" (2006) е посветен от учениците и колегите му и включва именити фигури като Зигмунд Бауман и Едуард Тириякян.

Тази впечатляваща книга разглежда опита от реализиране на комунистическата утопия в България. Вместо очаквания “цъфтеж”, читателят попада в “дълга полярна нощ” изпълнена с мрак и трудности според Макс Вебер. Процесът по изграждане на тоталитарната система протича между два паралелни свята - възторгът и терора. Изтезанията при разследванията завършват там, където тялото предава душата, а светлото бъдеще все повече се отдалечава... В крайна сметка системата преминава през имплозия. Контролът над живота и смъртта избледнява в безкрайната тъмнина... Изследването на проф. Фотев носи дълбок отпечатък от страдание както и надежда за човешкостта – нещо подобно ли представлява сюрреалистичната социология? Методологическият подход наподобява радикален емпиризъм.