Тайнство и Есхатон

Спорът, който възникна относно епиклезата на Фераро-Флорентинския събор, разкрива дълбоки различия в разбирането на Евхаристията и самото преобразяване на светите Дарове в средновековната християнска традиция както на Изток, така и на Запад. Основен аспект тук е есхатологичният проблем, който се свързва с начина, по който се възприема реалността и мистичното преобразуване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и лицето, което извършва тайнството. Двете традиции не просто представят две различни практики; те предлагат два богословски модела за тайнствата, които отразяват два типа осъзнаване относно тяхното значение и са резултат от културни и исторически натрупвания със свои догматически противоречия. Интересно е как именно анализът на маргиналния въпрос за епиклезата ни помага да видим тези основополагаещи различия и нагласи. Това ще улесни по-точното идентифициране и разбиране на местата с несъответствия в диалога между християнския Изток и Запад, които остават нерешени до наши дни.