От мълчание към мистерия

**ПРЕДГОВОР**

Единствено Безмълвието е в състояние да опише Върховната Мистерия, тъй като тя остава неизразима. За висшите сфери можем да говорим, защото те представляват отклонение от тази върховна истина. От Словото произлиза енергията, докато сиянието се ражда от Безмълвието; а самата Мистерия води до онова, за което не може да се изрече нищо.

Какво значение има Висшият свят в сравнение с Истината и Безмълвието? Когато сме единени с Бога, ставаме неуязвими; а в дълбочината на Мистерията откриваме своята първоначална свобода и пълнота. Любовта представлява отражение на безмълвното сияние, произлязло от Абсолюта – сиянието можем да видим, но Абсолютът си остава непознаваем и именно затова тук властва Сфинксът – Царят на Безмълвието.

Ние по природа сме безмълвни и изпитваме велика цялостност; обаче след като бяхме изречени, слезнахме надолу – Словото стана причина за това изказване. Процесът на сътворението е всъщност акт на изричане. Наша цел е да осъзнаем своята неизразимост и оригиналност.

Словото символизира проявлението чрез неговото изречение; докато Безмълвието олицетворява пълен потенциал и нероденост - нашата истинска същност. В цялостността на Безмълвието няма зададени въпроси. Тишината ни отвежда към Мистерията на Нищото, което е недостижимият Орлов гнездо.

Когато станах Нищо, познах себе си; как мога тогава да обяснявам на другите присъствието си сред тях без реално участие в света? Аз живея в Учителя – Истината.
Абсолютът не притежава име – как бих могъл да нарека Нищото? То само по себе си представлява безмовна мистерия. И ако пребивавам в Истината, какъв смислa имат качествата?

Елеазар Хараш