България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.

В книгата си „България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.“ д-р Николай Хрисимов прави значителен напредък в нашето познание, като представя разнообразни нови материали. Те включват исторически извори, археологически находки и актуални изследвания от учени от Румъния, Унгария, Сърбия, Австрия и други страни. Монографията събира поредица тематични студии, които плавно преминават една в друга. Първата част е посветена на популярната "теория" за произхода на кан Крум от панонските българи – теза с противоречив характер и очевидна неточност. Тази идея е формулирана преди повече от двеста години и многократно повтаряна без да се разгледат нейните корени или причина за появата ѝ. Интересното е как панонската връзка по отношение на този известен владетел се е утвърдила дълбоко в историографията, учебните курсове и енциклопедии. Авторът използва конкретни аргументи, за да докаже несъстоятелността на твърдението за „боила от Панония“ и потвърждава принадлежността му към аристократичния елит в Плиска.

С иновационен подход Хрисимов преразглежда отношенията между България и Аварския каганат чрез стари и нови проучвания. Без предварителни предположения той опровергава теоретичната концепция за продължаваща аварска държавност в Панония до идването на маджарите/унгарците през началото на X век. Напротив, българското влияние отвъд Карпатите по течението на Средния Дунав и река Тиса е било достатъчно устойчиво във времето - доказателство за което служат унгарските изрази „…от българско време…“, аналогично с известното ни “...от време оно...”.