Zur Berichterstattung uber Kriminalitat in den bulgarischen und deutschen Printmedien

Днешните значителни възможности за комуникация, средствата за информация, с които ежедневно се сблъскваме, и бързото разпространение на новини са сред най-важните характеристики на нашето ежедневие. Никога в историята на медиите динамиката на промените не е била толкова висока. Мултимедийната природа обединява всички налични медии в един трансформационен процес. Високата достъпност, при която както производителите, така и потребителите имат лесен и бърз достъп до информацията, води до конкуренция не само между различните медии, но и вътре в същото медийно поле. Съвременният човек желае да бъде добре информиран и използва разнообразието от медийни формати – от интернет през телевизионни предавания до печатни издания, които предлагат широк спектър от съдържание. По този начин читателят може да избира какво да чете, слуша или гледа чрез внимателна селекция.

Журналистическите текстове дълго време представляват интересна тема за лингвистичните изследвания. Установено е още отдавна, че повечето езикови тенденции се определят именно от медиите. Те оказват силно влияние върху много социални слоеве (в политиката, образованието и др.), насочвайки употребата на езика в една или друга посока. В това отношение всяко медийно средство притежава по-голяма сила отколкото например лингвистите или авторите на учебници и литературни произведения. Тази способност на медиаторските текстове да влияят е един от мотивите за избора на темата и основния корпус тук представени проучвания. Поради разнообразието от медии и видове текстове беше необходимо извършването на подбор: централното внимание е насочено към социалнозначими текстове относно проблематика свързана с престъпността.

Целта на настоящото изследване е да идентифицира възможни сходства или поне прилики και разлики между репортажи за престъпления във връзка с техните форми в българската και германската преса. Анализът включва статии публикувани през последните три години (2016 г., 2017 г., 2018 г.). Източниците са материали от българските всекидневници „24 часа“, „Стандарт“ ,„Телеграф“ , както и германските всекидневници „Frankfurter Allgemeine Zeitung“ (FAZ), „Süddeutsche Zeitung“ (SZ) and “Bild-Zeitung” (BILD). За всяка редакция са били подбрани по 200 текста, което общо оформя корпус от 1200 статии написани както на български така и немски език.