Знамената от борбите и войните за освобождение и обединение на българските земи

В своята работа относно Македоно-одринското опълчение, Петър Дървингов, български офицер и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет, отбелязва: "[...] времето неумолимо изчезва в бездната на вечността, следите от нашите действия се губят, паметта започва да ни предава и събитията от вчера постепенно се превръщат в легенди с нюансите на новата епоха, новия език и новите морални потребности."

Сто и двадесет години след Илинденско-Преображенското въстание — най-мащабното общобългарско възстание за освобождението на българите в Македония и Тракия — ние се стремим да реконструираме част от историята с цел да разсеем мъглата около съвременните балкански политически конфликти и спорове относно миналото. Поглеждаме към героичния дух на българския народ за свобода и независимост, който придоби мощ веднага след Берлинския конгрес. Последният обаче наложи един измамен ред в интерес на великите сили след Санстефанския договор. Неосъщественият идеал за национално обединение беше трансформиран в истинска химера с разрушителна сила.

През десетилетията българските жители в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини организираха различни акции—възстания и войни—с надежда да живеят под едно политическо знаме. Както казва ген.-лейтенант Никола Жеков по време на Първата световна война: "целият български народ стои сплотен".

Образът на този единен народ — величавий, героичен както трагичен така романтичен — е немислим без бойните знамена под които тези хора избирали смелост вместо робство; със своето потекло те доказали идентичността си като българи.

Тази публикация е посветена именно им. За първи път тя представя част от богатството на Националния военноисторически музей - знамена свързани с борбата за свободата в Македония и Одринско а също така бойни знамена от Българската армия участвала във Балканските войни and during the First World War in pursuit of Bulgaria's strategic objectives. Тези знамена са реалност—съхранявани благодарение усилията както индивидуални лица така институции.

Те символизират колективната воля към обединено Отечество; техните цветове представляват традиционните символи – трикольора или православния кръст , включително лъвът с корона . Девизите върху мнозинството знамена притежават значима стойност - "Свобода или смърт" резонира през цялото Българско възраждане; стихотворението "Тоз който падне..." остава верую за поколения борци; фразата “Съединението прави силата” гордо краси сградата на парламента.

Пред лицето на тези знамена ние прекланяме глави пред жертвите направени за идеала свободна България - почитайки всички допринесли според способностите си както стотици хиляди загубили близките си домове.
Доц. д-р Соня Пенкова
Директор Нацонален военноисторически музей