Аполон

Мнемозина е гръцката богиня, символизираща Паметта. Тя е дъщеря на Уран и Гея и принадлежи към предолимпийските божества, което я поставя в ролята на пазителка на „предисторията“ на света. От Зевс тя ражда деветте Музи, които са покровители на различните изкуства. Чрез тях Мнемозина предоставя "звание" на поетите, които просто повтарят божествените вдъхновения.

Древногръцките хора вярвали в съществуването на два извора – Лета, известен като „Забравата“, и Мнемозина, наречена „Паметта“. По пътеката към безсмъртието орфическите последователи вземат мерки да не се объркат тези извори; жаждата за душа трябва да утолява само от водите на Мнемозина, тъй като забравянето би означавало загуба на паролата за вход в царството на Персефона.

В гръцкия език понятието за „Истината“ се изразява с термина Алетея – незабрава. Загубването на паметта носи със себе си неистинност. Само паметта осигурява идентичността ни като личности и свързва индивидите с определени етнокултурни групи или семейства. Дори когато Калипсо му предлага дарба за безсмъртие, Одисей отказва да забрави собственото си "аз", защото това би го лишило от паметта - важния фактор за единство и принадлежност сред общността му. Аедите – поети певци и служители пред Музите - играят ключова роля в запазването и поддържането на тази колективна памет чрез възпяване подвизите та героичните фигури и напомняне за техните наследници.

Тази поредица кръщаваме с името Мнемозина, защото сме убедени във важността ѝ в живота ни.