Биография на моите филми Ч.1

Историята на киното в световен мащаб отдава почит на чехословашката Нова вълна от 60-те години, възхвалява полската филмова школа и признава значението на унгарското кино. В последните петнадесет години румънската Нова вълна остава популярна. За съжаление, българското кино все още не заема своето място на международната сцена – нито във водещите европейски страни, нито дори в източноевропейския контекст. То обаче, особено творбите от 70-те години под режисурата на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов и други значими имена, е свършило важната си работа и очаква да получи признание и адекватно място сред големите кинематографии в Източна Европа.

За да постигнем такова глобално разпознаване, трябва да се върнем към златния период на българското кино с аналитичен и исторически поглед от достатъчно дистанцирано време, което би могло да отдели истинските ценности от несъщественото.

Не познавам по-добро разглеждане отвътре на социалистическата действителност от анализа предложен от Георги Дюлгеров в „Авантаж“. Филмът представя остри критики срещу соца като култура основана на лъжа и фалш, но също така проявява разбиране и състрадание към малкия човек - онзи герой, който играе против системата; понякога успява да се измъкне от нея или пък става част от нейната структура. През цялото време той търси щастието си и желае своето достойно място под слънцето.

Книгата на Георги Дюлгеров – най-влиятелният представител на нашия кинематографичен период – предоставя безценни вътрешни биографии за неговите филми. За да осъзнаем как „Авантаж“ и „Мера според мера“ достигат до величие, е необходимо да навлезем дълбоко в историята и процеса зад развитието му като велик майстор.

доц. Димитър Камбуров