История на Византийската империя. Период II (518-610)

Втората част от енциклопедичния труд на видния руски историк анализира динамичния период на възхода на Византийската империя като завоевателна и строителна сила между 518 и 610 г. след кончината на император Анастасий и изкачването на Юстиниан I на престола.

Цялото управление на този забележителен византийски владетел е пронизано от стремежа му да възстанови Римската империя. Той остава запомнен не само за мащабното строителство, включително емблематичната „Света София“ в Константинопол, но и за множество други архитектурни шедьоври. Освен това се акцентира върху неговите усилия по кодификацията на римското право с помощта на „Corpus Iuris Civilis“, който продължава да бъде използван в научните среди до днешен ден. Неговият опит да централизират огромната империя води до създаването на поземлен кадастър, облагане с данъци върху земята и въвеждането на система за наследствена аренда. Всички тези действия са насочени към основната цел: обединяване на разнообразната империя чрез налагане единство в религията и закона.

Успенски подчертава значителното влияние, което оказва съпругата му – императрица Теодора, предоставяйки интересни детайли и противоречиви мнения, особено акцентирайки вниманието си върху свидетелствата от историографа Прокопий Кесарийски.

Руският учен не пренебрегва процъфтяването търговските връзки с Изтока по време управлението Византийската империя, както и проявите свързани със цирковите партии и въстанието „Ника“. Обсъждат се също така мрачният режим при Фока преди идването Ираклий- моментът когато започва нов етап в развитието мощната държава.