Свободата от сенките. Справедливост и образование в диалозите на Платон

В книгата читателят ще намери изследвания относно разбирането на Платон за справедливостта. Според него, тя не е само вътрешна нагласа или добродетел, а също така и ситуация на взаимодействие между хората – краткотрайна, когато извършваме действия с цел да постигнем определено благо, и дългосрочна, когато живеем в определени отношения с другите. Освен това справедливостта включва и отношението към самия себе си. Авторът посочва, че това е второто основно наследство на платонизма по отношение на политическите добродетели: че справедливостта представлява живот в истина със собствената личност. Така освен като проблем на обществото, справедливостта се явява и предизвикателство за душата и особено за баланса между разума и желанията ни.

Изложени са погледите на Платон относно образованието и знанието – как трябва да протича обучението и какви цели следва да преследва то. Разискват се също така концепцията за знание според Платон – какво означава да знаеш нещо и дали изобщо е възможно истински знания. Допълнително авторът разглежда определенията „човек“ и „човешко съществуване“ от гледната точка на Платон. Теми като време, случайност, красота, любов, душа и човешка природа също намират място в анализа; подчертано е обаче значението не толкова колко понятия са ключови за философията му, а взаимовръзките помежду им.

При четене на диалозите на Платон често фокусираме вниманието си само върху първоначалните идеи от разговора. За пълното разбиране обаче е необходимо да вземем предвид вторичното ниво – политическото и етическото измерение или тъй наречената "драматургия" на диалога: къде точно се провежда разговорът, кой участник какъв статус има, действията му по време натъкстването с другите лица итн. Затова в проучванията от тази книга драматургичният аспект се анализира отделно от самия разговор - той служи като рамка без пряко влияние върху съдържанието.

Според автора справедливостта представлява специфичен вид свобода от нашите вътрешни сенки. Не става дума за идеален свят осветен от познание без никакви сенки; вместо това тук говорим за живот в който човек притежава способността да различава реалността от проектировките й у нас. Сенките играят важна роля - те напомнят ни както за неизпълнените ни стремежи така Илюстрират онова което бихме искали действителността да бъде спрямо нас. Важно е обаче да можем ясно разграничаваме реалността от сенките без никога до оставаме подвластни нито едните нито другите.