Фабрика за трансджендър детето

Какво споделя едно дете, когато изразява некомфортност в тялото си като момче или момиче? А каква е позицията на един юноша? Кой трябва да бъде чут? Как можем да осигурим възможността за изказване на детето и неговите родители? Имат ли мнение специалистите – ендокринолози, психиатри, психологи и психоаналитици по тези въпроси? Медицината се опитва категорично да отговори на поставените от деца и юноши въпроси чрез диагнози и медикаментозна терапия.

Според Каролин Елиашев и Селин Масон през последните десет години наблюдаваме безprecedентен ръст в исканията за смяна на пола сред деца и младежи в САЩ и Европа. За период от 10 до 15 години диагнозата „полова дисфория“, която описва несъответствието между биологичния пол и идентичността, е увеличена с между 1000% до 4000%.

Важно е как нашето поколение ще подхожда към тези теми – как ще предоставяме пространство за разговор относно телесната идентичност и свързаните с нея етически дилеми. Трябва ли да потискаме хормоналното развитие при децата медикаментозно? Може ли детската мечта „да бъда от другия пол“ да се разглежда като фантазия, произтичаща от опознаването на собствения пол или взаимодействията с братята, сестрите, приятелите?

Авторите продължават: „Тялото и психиката са взаимосвързани; няма просто решение на психологически проблем.“ Затова е важно да запазим перспектива за дългосрочен подход. Не би ли било разумно първо да дадем време на младите хора преди те сами да могат зряло да преценят ситуацията си? Спомняме си думите на Доналд Уиникът: „Самият живот представлява терапия със значение.“

Тази книга е предназначена за лекари, психолози, психотерапевти, психоаналитици, съдии, адвокати социални работници както и всички други професионалисти които работят с деца ,юноши и техните семейства в различни контексти. Те носят отговорност както към правото всекиго да бъде чут така също към своето собствено поведение във всяка конкретна ситуация.