Насилие и свещено

В произведението „Насилие и свещено“ Рене Жирар разглежда основите на културно-социалната структура на западната цивилизация. Неговото изследване се базира на личен прочит на древногръцките трагедии, съчетан с размишления относно ключовите социологически, етнологически и психоаналитични системи, които са се опитвали да предоставят обширно обяснение за най-древните ритуали и първоначалните културни и социални институции. Това смело проучване провокира размисли и дискусии, като е част от необходимата ревизия на фройдизма и включва идеи от Леви-Строс, както и съществени аспекти от често неправилно интерпретирания структурализъм. Не е пресилено да се каже, че трудът му представлява висш пилотаж в сферата както на човешките науки, така и в литературата. С широка етнологическа подготовка и надеждни източници авторът успява да развие нова теория за свещеното и предлага убедителна интерпретация на редица митични теми (като празника, близнаците, конфликт между братя, кръвосмешение), чието дълбочинно значение тук за пръв път е представено в контекста им. Най-значимата заслуга на Рене Жирар може би е яснотата и стилността в изложението му. Освободена от сложността на просветителския жаргон, книгата притежава значима научна стойност докато остава красиво литературно произведение.

„Насилие и свещено“ представлява вторият том от четирите книги, в които Рене Жирар формулира концепцията си за миметичното желание; предишното заглавие „Романтическа лъжа и романна истина“ вече беше публикувано; предстоят още две – „За скритите неща от създаването на света“ и „Жертвеният козел“.