Византия

В произведението преобладава философско-историческото разбиране, което авторът предпочита, вместо да се съсредоточава върху задълбочено документално изследване на конкретната тема. Тази особеност е важна за вземане под внимание при възможни критики за компилация от страна на читатели с по-традиционно отношение към историческата аналитика.

Монографията съдържа десет глави, които са организирани около четири основни проблема. Първата група разглежда познат, но неправилно интерпретиран в последните години проблем - християнството, което авторът анализира като аспект на византийската цивилизация. Ясно е, че този сложен въпрос не може да бъде напълно и удовлетворително разгледан. Целта на автора е да го постави в контекста на византийската култура, тъй като го счита за ключов компонент в триадата на византизма: римска държавност, християнство и елинистическа култура.

Втората група обсъжда аспекти от гражданската история през ранновизантийския период (IV – първата половина на VII век). Определената горна граница (до управлението на Ираклеоните) произтича от факта, че именно през ранновизантийското време започват да се изграждат основите на ромейската държавност и формулират насоките за културното развитие и основните центрове на социалния и политически живот.