Последният крал на Шотландия

„Последният крал на Шотландия“ е най-разпознаваемият политически трилър от известния автор Джайлс Фодън. Авторът е прекарал детството си в Африка по времето, което описва в книгата, и добре познава не само историята на Уганда, но също така и нейния ландшафт, растителност и животински свят, както и местните митове и духа на страната. Опитът му като журналист (бивш редактор в Медиа Уик и „Гардиън“) придава допълнителна политическа острота на разказа.

Действията на диктатора Иди Амин през годините на терор над угандийците са интересен аспект за разглеждане; обаче Фодън използва уникален психологически подход – разказването става чрез погледа на ирландския лекар Никълъс Гаригън. Той е млад човек с приятен характер, често нерешителен и колеблив, който не може да устои на привлекателността на Амин. Въпреки явните доказателства за корупция и престъпления той се сближава с него. Това сближаване е несигурно като самия Гаригън – противоречиво дори за него самия – а читателят постоянно търси мотивите зад действията му.

Въпреки своята емоционална резервираност, ирландският лекар впечатлява с изключителната си наблюдателност към света около себе си и внимание към детайла. Именно благодарение на това част от Африка под управлението на Иди Амин оживява толкова ярко в повествованието, че понякога ще имате чувството сякаш сте се телепортирали във времето и пространството.

Това произведение представлява забележителен политически трилър.

ДЖАЙЛС ФОДЪН е родом от Уоруикшър в Англия от 1967 година. На пет години семейството му се премества в Африка, където живее до 1993 г., посещавайки различни страни (включително Уганда). Романът „Последният крал на Шотландия“ печели множество награди: дебютна награда „Уитбред“ през 1998 г., „Съмърсет Моъм“, „Бети Траск“ и „Уинифред Холтби“. Вторият роман on Fodén - Ladysmith (1999) получава похвали от "Таймс", определян като увлекателна историческа приключенска история. Най-новият му роман Zanzibar (2002) пък бива наречен интересно четиво със смесица между стиловете на автори като Уилбър Смит и Уилям Бойд.

„Централната фигура... герой тук е Иди Амин… Фодън представя мрачната реалност с комични нюанси.“ Пол Пикеринг („Индипендънт“)

„Шокиращият сюрреалистичен образ... личността Иди Амин не е просто чудовище; тя притежава необяснима привлекателност.“ Маги Джи („Дейли Телеграф“)

„Иди при Фодън e завладяваща творба... достигаща мащаба na ‘лукавия блясък’.” Пол Бейли („Обзървър“)