Живи образи

Тя можеше да остане в съзнанието на своите съвременници просто като партньорка на Мережковски, но избра да изгради своя собствена идентичност като Зинаида Гипиус – писателка, критик и поетеса, която веднъж провъзгласи шокиращото: „Обичам себе си като бога...“

В Петербург, където прекарва почти три десетилетия, а след това и в емиграция, тя заема значимо място и остава винаги в централната част на литературния живот. Ярко я наричат декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида и жива легенда. В изгнание пише книга за своите колеги и съвременници; творба за миналото си, което никога не смята за завършено. За нея всичките преживявания остават живи единствено в сегашно продължително време.