Прикачен

„Здравей, аз съм онзи човек, който чете имейлите ти и всъщност те обичам…“

Бет и Дженифър са наясно, че техните служебни писма се следят. (Всеки в редакцията е запознат с това – такава е политиката на компанията.) Въпреки това, те не могат да вземат ситуацията насериозно. Затова продължават да си изпращат безкрайни забавни съобщения, обсъждайки всеки детайл от личния си живот.

Линкълн О’Нийл не може да повярва, че задачата му в момента включва четене на чужда кореспонденция. Когато кандидатства за позицията „специалист по интернет сигурност“, той си представяше как ще изгражда защитни стени и ще предотвратява хакерски атаки, а не как ще пише доклади всеки път когато някой спортен журналист сподели неприлична шега със своите колеги.

Когато попада на имейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги докладва.

Но интересът му към техните истории е прекалено силен за него да устои.

Докато Линкълн осъзнае чувствата си към Бет, вече е твърде късно да се представи пред нея.

Какво би могло да й каже...?