Депресията ме обича

Тази книга разглежда живота такъв, какъвто е, особено за „хората с дежурни сърца“. Тя изследва доброволния избор да подреждаме малките части от един свят, наподобяващ „село, в което подобни хора се молят на различни богове за едно и също“, и как в този процес може да възникне разлом между него и безкрайното пространство на душата. В тази фрактура, наречена депресия, можеш лесно да се изгубиш.

Но има и възможност да погледнеш в тъмната бездна и именно там, през процепа ѝ, да намериш светлина. Тази книга представлява такава светлина – написана с искреност и мощта на най-красивия език. Всеки ред носи преживявания; всеки образ е споделен с мъдрост и човечност. Книгата е топла и не оплакваща се; четеш я с молив в ръка, желаейки да подчертаеш всичко важно в нея - един ефективен комплект за спасение на души лишени от чувства.

Мария Касимова-Моасе

Веселина Седларска пише открито и умно. Нейните думи действат лековито; тя ни изправя пред огледалото и ни протяга ръка, водейки ни през всичко видимо там – далече до срещата със собствените си души.

„Депресията ме обича“ не представлява учебник по психология въпреки познанията от науките; нито роман – макар че притежава красив поетичен стил с ярки персонажи. Не е публицистика - но поставя личното страдание в контекста на динамичното българско общество. Това произведение обединява всички тези аспекти като предлага нещо уникално повече от тях самите.
Не е наръчник за саморазвитие, но вярвам ще бъде полезна на много хора.

Мария Донева