Лудост

Някои хора твърдят, че ако си прочел само една книга на определен автор, сякаш вече познаваш почти всичките му произведения. В тези думи има известна истина. След като завърших „Алкохол“, почувствах, че не трябва да чета нищо друго от Калин, тъй като можех да се разочаровам. Но романът му „Лудост“ опроверга това ограничено възприятие. Прочетох го в труден период за мен и усетих колко мощни могат да бъдат думите, когато са изразени искрено и без pretensions. Първоначално бих описал романа с термини като болезнена откритост и талантливост. При по-внимателно четене обаче изпъкват и самобичуването и принизяването! Те разкриват душата на читателя – показвайки му как човек може да бъде много по-свободен, когато избира да остане верен на себе си. Когато решава самостоятелно да премахне стената от тайни, страхове и предразсъдъци между него и близките му. Малцина писатели биха споделили публично за поканата на шефа на най-голямата психиатрична болница в България доктор Г., който ги е канил на обяд не само за разговори, а също така за да се увери дали не са полудели. Много малко от тях биха разкрили дълбоките си чувства към бившата си жена или настоящото си увлечение под формата на необработени размисли – просто казано и неподправено но със собствен стил. Вероятно именно затова подобни автори като Калин се появяват веднъж на три десетилетия или даже още по-рядко.

Един читател