De Concordia: За съгласуването на провидението

Анселм Кентърбърийски (приблизително 1033–1109) е философ и теолог от средновековието, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри в периода 1093-1109 година. Той е смятан за основоположник на схоластичната традиция и е известен със своето онтологическо доказателство за съществуването на Бога. През 1720 г. папа Климент XI го обявява за учител на църквата, а Анселм остава един от най-забележителните богослови в западното християнство по време на Средновековието.

Роден в Аоста, част от Кралство Арл около 1033 г., семейството му има връзки със Савойската династия, а родителите му произхождат от благородническа среда – баща му Гъндълф е ломбардец, докато майка му Ерменберга има родствени връзки с Ото I Савойски.

На възраст 23 години Анселм напуска дома си и преминава през Алпите, пътешествайки из Бургундия и Франция. Вдъхновен от репутацията на Ланфранк (приор на Абатството в Бек), той пристига в Нормандия през 1059 година и следващата година става член на абатството. Канонизиран е през 1494 г., а през 1720 г. получава признание като един от учителите на църквата от папа Климент XI. Първоначалните печатни издания на неговите произведения се появяват между 1491-1494 г. в Нюрнеберг; последвали са публикации през 1675 и 1721 г. в Париж, както и във Венеция през 1746 година.