Историята и нейните "апокалипсиси". Предизвикателството на вечния ад (Философия на последните неща)

Как ще изглежда този "вместо-Христос" или "анти-Христос", който ще символизира крайното зло? Може би той ще бъде лъжливият "Христос", който ще се провъзгласи за истинския Спасител, към когото историята винаги е стремяла да води - т.е. автентичния, "пълният" спасител, на когото първоначалният (библейският) е бил просто... "символ"? Дали не става въпрос за един "анти-Спасител" ("анти-Христ"), свързан с хилиастична илюзия? Или пък той може да се появи като самозванец със сабя в ръка, опитвайки се да спре развитието на историята, която в крайна сметка побеждава предишния Спасител?

Адът не може по никакъв начин да бъде естествено място за човека и не трябва да представлява такова нито за един човек. Следователно основният въпрос остава: дали човекът е трайно свързан със злото, което върши и е извършил така, че след самата злоупотреба - чийто природен есхатон е адът - той неизменно да бъде привлечен към него като магнит?