Куче на име Коте

Моето име е Коте, но всъщност съм кученце.

Това е прекрасна история за приятелството, различията и онези неща, които ни свързват.

„Куче на име Коте“ разказва за необикновено приятелство, което придава смисъл и посока на две самотни същества. Тя ни напомня да бъдем отворени към различията и да приемаме другите без осъждане.

„Котките са независими – ми казваше майка ми в детството. – И ти трябва да бъдеш независима!“

Въпреки твърденията на мама, аз не се чувствах независима; по-скоро бях сама. Опитвах се да комуникирам с птиците и дори потърсих дружба с лоса. Но всички горски животни просто ме игнорираха или ме гонеха. Далеч държах и хората, защото мама беше предупредила, че не бива да им вярвам. Обаче един ден срещнах човек на име Пор, който каза:

„Тук приключва твоят период на самота“.