Българското участие във възстановяването на сръбската държава (1804-1815)

В продължение на повече от 20 години д-р Живко Войников се е утвърдил не само като изследовател с разнообразни интереси и задълбочени знания, но също така и като непоколебим защитник на историческата истина – такава, каквато е в действителност, независимо от мнението на другите. Неговите изследвания привлекат предимно интелигентна аудитория с критично мислене, която цени обективността при анализа на документи и събития, а не търси сензации или патриотични изблици.

Тези характеристики важат и за най-новата книга на д-р Войников. Българската историческа научна общност има недостиг към миналото на Поморавието и други традиционно български региони, включително относно влиянието на местните българи върху политическата и културната история на Сърбия. В същото време проблемът за българското участие в освобождението на западния ни съседи и формирането на тяхната модерна държава остава систематично пренебрегван от сръбските учени, образователната система и официалната пропаганда както вътре в страната, така и извън нея.

Д-р Войников с огорчение отбелязва недостатъчната зрялост у българското общество през този период, което води до липса на осъзнатост и ясни национални цели сред много участници в сръбското освободително движение. Авторът основателно цитира думите на руския генерал Иван Липранди: „Сърбите, които не представляват дори една четвърт от броя на българите… подобриха своето положение чрез оръжие и дипломация благодарение по-скоро на кръвта和 храбростта na многобройните българи，помогнали им!“

Необходимо е ясно да бъде подчертано: ако трябва - даже с категоричен тон – че във въстанията довели до възхода modernata сръбска държава , участието нa bŭlgari e masovo i често определящo .

проф. Пламен Павлов