Опити Т.2
Издателство: | Изток-Запад |
Брой страници: | 688 |
Година на издаване: | 2020 |
Дата на издаване: | 2020-02-17 |
ISBN: | 9786190105688 |
SKU: | 18884470009 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 983 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 40 лв. |
В тази втора част на своята творба „Опити“ (1580), Монтен продължава да изследва собствената си същност, опирайки се на древни автори и избягвайки утвърдените научни пътеки от онова време. Процесът на самопознание е дългосрочен и сложен за мислителя, който открито заявява: „Моят занаят и моето изкуство е да живея.“
Монтен променя фокуса на саморазмишленията си към нова цел – не с намерение да създаде образа на велик човек, а за да се освободи от вековно натрупаните представи за човека като господар над природата и животните. В това разкриващо начинание важна роля играят неговите идеи относно вярата в Бога и различните аспекти на религиозното познание. В централната част от втория том на „Опити“, озаглавена „Апология на Реймон Себонд“, той формулира своите разбирания за човешката природа. Традиционно критиците ги поставят под заглавие „Скептицизмът на Монтен“, но по-правилно би било те да бъдат разглеждани като ярка полемика срещу Аристотеловия антропоцентризъм.
Мишел дьо Монтен (1533–1592) е френски философ и писател от Ренесансовата епоха, известен със своето произведение „Опити“ (фр. Essais). Неговият стил оформя жанра есета, което го прави значима фигура в интелектуалната история западния свят.
Роденият във фамилния замък в Сен-Мишел-дьо-Монтен близо до Перигьо и Бордо, Монтен произхожда от семейството на Пиер Ейкем, участник в Италианските войни и кмет на Бордо; той умира през 1568 година. Майка му Антоанета де Лопес идва от заможно арагонско еврейско семейство. В ранното си детство Михаел получава образование според либерално-хуманистичната методика наложена от баща си; учителят му немец не говорел френски език и общувал с него единствено чрез латински.
По времето на хугенотските войни Монтен често служи като посредник между конфликтуващите страни; кралят-католик Анри III и протестантът Анри Наварски го уважават еднакво.
През 1565 г., след женитбата си с добра зестра, наследява родовото имение след смъртта на баща си през 1568 г., установявайки се там през 1571 г.; продава поста си съдия и напуска службата. През 1572 г., когато навършва 38 години започва работа върху своите "Опити".
Писателят почива на 13 септември 1592 г.
.
.