Теология на висшето благо

„Теология на висшето благо“ представлява едно от основните произведения на Пиер Абелар, написано през периода на неговата творческа зрялост. Книгата е осъдена от синода в Соасон през 1121 година. По това време, роденият през 1079 година „Сократ на галите“ вече има зад себе си множество събития с разнообразен и впечатляващ характер.

Читателят не може да не забележи дълбочината на знанията, които Абелар демонстрира — те обхващат почти всичкото познание, което е било достъпно за образован човек по негово време. Специалният стил на текста също така привлича гнева на членовете на соасонския синод: причината за недоволството им не са толкова съдържателните идеи, а новаторският метод. За Абелар истината в богословието не е просто налична или изцяло зависима от личния мистически опит; тя се постига чрез сложен диалектически процес, който разчита на херменевтика относно богословските концепции и използва напредналите нива на човешката рационалност. Неговият подход цели да достигне колкото се може по-широка аудитория от грамотни и интелектуално подготвени читатели, вместо да бъде насочен само към специалистите в областта. Именно затова авторитетни мислители от ХХ век го наричат първата значима интелектуална фигура в модерността.

Георги Каприев