Нова теория за интелигентността

Обикновено непредубедената аудитория асоциира интелигентността с умението да се постигат високи резултати в математически задачи или езикови тестове. Това широко разпространено разбиране изненадва мнозина, когато на среща с випуска установят, че някои от съучениците им, които не са били отличници в училище, са реализирали значителни успехи в професионалния си живот. Хауард Гарднър, известен американски психолог и автор на „Нова теория за интелигентността", освен със своето чувство за хумор, предоставя сериозни аргументи, които оспорват идеята, че традиционните психометрични методи са най-добрият начин за оценка на способностите на индивидите да решават проблеми и да създават полезни продукти за обществото. Оспорвайки концепцията за "единична и универсална" интелигентност, Гарднър класифицира човешките таланти в седем ясно дефинирани категории:

- Лингвистична интелигентност
- Логико-математическа интелигентност
- Музикална интелигентност
- Телесно-кинестетична интелигентност
- Пространствена интеллигeнтност
- Интерперсонална интелектуалност
- Интраперсонална интелектуалност

Значимостта на този учен е в предложените конкретни методики за оценяване на различните видове интелект и препоръките как хората могат да развиват тези способности по гъвкав и ефективен начин според социалната роля във всяко общество. Освен това той поставя редица интересни въпроси: Има ли морална intelligentsия? Какви типове интенгенция притежават творците и лидерите? И чия е собствеността върху самата интеллектуалность?