Производството на художествен метал в България през Х век

Откритията на производствени центрове от X век в близост до столицата Преслав, по-специално в Новосел, Шуменско, Златар и Надарево, Търговищко, са важен принос за нова област в археологията – изследването на художественото металодобиване през ранносредновековна България. Изучаването на работилничните комплекси помогна да се разяснят редица спорни аспекти относно местоположението и значението на многобройни метални артефакти от този период, които бяха открити при археологически разкопки или дарени на музеи през последните двадесет години.

Основните признаци за определяне на металообработващ център включват висока локална концентрация на находища от метали и особено инструменти за леене - калъпи, тигли и специфичен инструментариум, както и множество незавършени или повредени изделия. Наличието на всички тези елементи в проучените комплекси потвърдиха съществуването на активна производствена дейност с напълно завършен технологичен процес. Производството на бижута бе реконструирано въз основа анализа на богатите находки от продължилите почти две десетилетия археологически изследвания в тези райони.