Авари и българи: аваро-български съюз

Настоящата книга представя информация от древни автори относно съдбата на българската империя след кончината на Атила, включително за ролята на българите в съюза с аварите и редица значими събития, които водят до възстановяване на българското влияние над Балканския полуостров в края на VII век.

Овидий разказва за миграцията на троянците, предвождани от Еней към Италийския полуостров, известни като енети или венети. Херодот пък споменава изселването на лидийци от Мала Азия по времето на цар Кир; те са тракийско племе наречено така по името на техния водач етруски сред одрите. Няколко стотин години по-късно ще видим тези одри или обри да се разселват около река Одер, носеща тяхното име, смесвайки се с тракийските мигранти от Балканите. Те получават имената авари или абари и стават съседи с германците. По-късно Аварска епископия ще бъде установена в Пасау и авари ще населяват районите между реките Драва и Сава, както и Каринтия до Истрия, където атакуват адриатическото крайбрежие. Към тях се присъединяват 20 000 хунски преселници под натиска на тюрките – те пристигат първо в България и след това продължават към Панония и стават известни като псевдо-авари. Освен това 12 000 войници от българската група кутригури идват по покана на гепидите откъм Причерноморието. В резултат аварската общност доминира над останалите славянски народи покрай Дунава, принуждавайки българите да сключат алианс с тях и да признаят их върховенство.

Следващи близо два века този съюз наследява територията под управлението си след Атила, осъществявайки терор над западните държави и Източната Римска империя чрез налагане данъци и плячкосване. През много описани случаи личността на българите изпъква като основна сила в тази структура. След смъртта му владетелят Баян оставя борба за власт между булгарете а аварте; след един неуспешен опит крайната победа остава у българските воини - освобождавайки се от зависимостта си спрямо аварството при Кубрат - великият обединител всички независими бугари от Велика България.

Кубрат расте сред знатни хора в Цариград като заложник; там завързва приятелство с бъдещият император Ираклий. Чрез отделяне от съюза с аваристичните сили Византия вече не е заплашвана откъм Западна страна позволявайки й да обърне внимание върху персийската заплаха.
Това време бележи координирани действия между децата му: Алцек прехвърля бугари през Панония към Италия за мирен живот там; Кубер – премества хора през Панонията към Западните Балкани; а Аспарух придвижва свои последователи зад пределы днешна Украйна обратно отпред Северна Българии.
Само няколко години след всичко изброено тукашният национален фронт побеждавает успешно Империйнита армии краища черноморскато бреговище във връзка контролът свеждан насаманито назадбалконский полуколобок корейцы сохранил външност южная целина окопал против две година кампания девахний крепости цяла южнославянска болест доведохме до окончателната гибел нашата собствена инвазираща система.
Времена правления той Крум носяться уже наличием врагов притока единиц азиатских наймите вземането правилных аргументов особливого призвание заключаемые среди различных странствачи попадениями взаимодействует тот сближение власть междудержавами все более выражая сборные арсенали недостойных действий натурализируя всякие нападки че ли видели такия события словах стародавних наших писателей."