Философия на предаността

„Философия на предаността“ (1908) е един от най-забележителните трудове на Джосая Ройс. В него се разглежда концепцията за предаността, която представлява съзнателното ангажиране с различни каузи и отхвърля както егоистичния индивидуализъм, така и безкритичното следване на обществени норми. Да бъдем верни на идеята за преданост означава да реализираме напълно моралния закон, да придадем значение на нашето съществуване и да осъществим вечните ценности в действителност. Първото издание на „Философия на предаността“ в български превод съдържа и есето „Провинциализъм“ (1908), където Ройс критикува тенденцията към унификация в модерното общество и търси решение за запазването на моралната индивидуалност чрез просветен живот извън градските среди.