Веднъж, когато този свят бе стар

В развитието на цивилизациите настъпват периоди, когато цели народи си задават важни въпроси и предлагат множество отговори, които в същото време пораждат нови запитвания. Това е постоянният процес на търсене в мъглата на полузабравения човешки опит, свързан с историята и миналото. Понякога една личност може да изрази формулата за решение само с едно изречение, но то остава нечуто за мнозина. Причината за това е незнанието относно социалната природа на мисълта и как тя функционира при различни нива на познание. С времето обаче, дори случайно произнесена фраза стига до вниманието на активни и решителни индивиди, които я задържат в умовете си, разискват я и я адаптират – не само във времето или пространството, а в реалния момент на практическото съществуване. Проблемът бива разрешен; ако времето не донесе решение, то се намира чрез него самото. Въпросът за авторството често става размит – хора без заслуги си го присвояват. От друга страна, това което колективното човечество не успява да постигне, понякога се реализира от отделния човек; нерешените проблеми могат да намерят своето разрешение именно чрез течението на момента или стечението на обстоятелствата. Истината няма нужда от измисляне – тя просто трябва да бъде припомнена през недоловимите повторения на съдбовните игри.