Ръкомахайки. Жестовете на българина

Румен Стоянов, признат специалист в областта на испанския и португалския език у нас, е единственият българин с титла почетен доктор от университет в Латинска Америка (град Бразилия, 2012). Според него, ние, българите, заемаме междинна позиция между изразителните южняци и сдържаните северняци. Въпреки това през последните десетилетия сме започнали да проявяваме тенденция към все по-малко жестове, което сигнализира за затихване на националната идентичност – премахват се безмълвни знаци и не създаваме нови; вместо това предпочитаме да използваме вече съществуващи чужди. Увеличаващото се обезличаване е част от процеса на размиване на нашата култура: както в жестовете, така и като цяло ставаме все по-безцветни и безлични, загубвайки индивидуалността си в глобализирания свят.

Вдъхновен от работата на бразилския фолклорист Луиш да Камара Кашкудо (1898–1986), Румен Стоянов представя свое уникално колективно проучване след половин век труд - то описва над 300 примера от немия народен говор. Това произведение не цели да бъде научно изследване или пълна история на българските жестове; то просто напомня за важността им като пренебрегвана част от нашето наследство.

„Ръкомахайки“ е последният пример след „Из говора на село Драганово“, който доказва сродството между Румен Стоянов и Кашкудо в търсенето на незабелязани бисери; казва се за последния, че е посветил живота си на събирането на ненужни вещи без които обаче трудно можем да живеем.