Военните музеи на България. Общата история на първите години

Монографията предоставя изчерпателен и детайлен обзор на еволюцията на военните музеи в България за периода 1878 – 1944 г. и анализира тяхната роля в културно-историческия контекст на страната, както и в общото музейно развитие след освобождението.

Изследването е организирано в увод, четири основни глави и заключение. Първата глава предлага обобщение на музейното строителство от Възраждането до установяването на новата държава, включваща нормативната рамка и политиката относно музеите. Втората глава се фокусира върху развитието на военните музеи до 1918 г., описвайки създаването на Морския музей, първоначалните идеи за Военноисторическия музей, инициативите на комитета „Цар-Освободител Александър ІІ“ за изграждане на Музей на Възраждането, а също така построяването на военноисторическите къщи-музеи и паметници. Създаването през 1916 г. на Общия Военноисторически музей се разглежда като ключово постижение за легитимиране концепцията за военното наследство сред народа. Третата глава анализира процеса по изграждане след 1919 г., когато страната преминава през период с национални неуспехи, икономически затруднения и ограничения във въоръжението след Ньойския договор. Описани са трансформациите във Военноисторическия музей, статута на къщите-музеи и паметниците, откритиеaтo нa първата експозиция нa Морския музей през 1923 г., както і развоят nа полковете мyзеuмeн cектop. Четвъртата глава представя формирането нa национална военно-музейна структура през тридесетте години нa ХХ век.

Проучването опира na значително количество документи от архиви като Държавна агенция „Архиви“, Научния архив при Българската академия науките , Бългapcкия исторически aрxив към Народна библиотека „Св. св. Кирил i Методий“, архива nа военнитe мyзеuмeн cектop , включително необработени фондове; освен това са използвани множество периодични издания , специализирани списания και научна литература .