Българска национална кухня

Кулинарната традиция на нашите територии има корени, които се простират назад във времето до славяните, траките и прабългарите. В древността храната е била основно съставена от натурални растителни и животински продукти, а също така от дивеч, риба, миди и раци. Плодородният климат и земи в региона са способствали за развитието на селското стопанство и животновъдството, което значително е повлияло върху разширяването на българската кулинарна култура.

Приемането на християнството от народа ни по-късно оказва важно влияние върху националната кухня. То налага ограничения или забрани относно консумацията на определени храни в различни дни от седмицата или през пости като Коледа и Великден. Това предизвиква креативността у домакините и води до появата на много оригинални ястия без месо.

Разнообразието в българската кухня е обогатено и от народите, преминавали през страната ни. Тези взаимодействия увеличават обмена на стоки и информация за нови храни и традиции.

Османското владичество спира положителното развитие на българската национална кухня, но внася нови видове ястия с характерен силен вкус - например мазни говежди блюда с червена запръжка или подправени кебапи.

От руската кухня сме усвоили разнообразие от боршове, пирожки, пелмени, горчица и пушена риба; докато западноевропейските кухни като френска, немска и италианска също оставят своя отпечатък – присъстващи са френски термини като сосове (sauce), супа (soupe) както немски думи като шницел (Schnitzel) или английски изрази като бифтек (beefsteak).

Националната ни кухня се формира под влиянието на редица фактори - географските условия, климатичните особености , икономическото развитие , демографските промени както битът ѝ , така че тя остава жива част от културния ни иденитет .