Модерност и холокост

Когато Янина записва историята на живота си в гетото и по време на нелегалност, тя изразява благодарността си към съпруга си – мен, за това че е понесъл дългото ѝ отсъствие през две години писане, когато отново се е намирала в онзи свят, „който не принадлежи на него“. Наистина аз бях спестен от този адски свят на страх и безчовечност, който бе завладял дори най-далечните кътчета на Европа. Подобно на много свои съвременници, никога не съм опитвал да проуча този ужас; оставих го да тлее в мрачните спомени и незарастващите рани у тези, които той беше унищожил или травмирало.