Духът на айкидо

Основният въпрос пред нас е: Защо айкидо може да се нарече божествено стъпало и какво го отличава от другите популярни бойни изкуства? Как така айкидо, в контекста на войнските изкуства, има способността да премине през прага на отминалата епоха?

Отговорът на тези запитвания е следният:
В айкидо основен принцип е хармонията и умиротворението, които служат за цел. В него няма място за атакуващи действия или самоотбрана като самостоятелно понятие. Вместо това всяко движение се използва като стъпка към оптимизация на цялостната траектория. Тоест, тук не съществуват погрешни тенденции; напротив – непрекъснато се стремим към усъвършенстване. Дори при най-неблагоприятните ситуации ние търсим нови качествени направления. Противникът остава свободен да действа, докато максимално оползотворяваме неговата траектория с оглед разнообразяване на света около нас.

Ясно е, че от бойните изкуства ще остане единствено тази част, която представлява истинско изкуство. Всичко друго ще бъде преобразувано. Самата история ще интересува само аспектите относно художественото начало в боевете. Теми като самоотбрана и атака звучат остарели в контекста на настоящия въпрос - срещу кого всъщност ще се борим и с кого ще сравняваме себе си?