Болести на дебелото черво

През последните две десетилетия колопроктологията е направила значителен напредък, особено в контекста на края на хилядолетието. От малки раздели в учебниците за студенти и медицински специалисти, сега разполагаме със самостоятелни обширни ръководства и монографии на множество езици. Този „бум“ в натрупването на нова информация се дължи предимно на методи като фибросигмоидоскопия и фиброколоноскопия, рентгеново изследване с „двойния контраст“, както и електрофизиологични и хистоморфологични техники. Освен това, увеличаването на честотата и социалната важност на рака на дебелото черво, хроничните възпалителни заболявания и някои инфекциозни състояния играят също важна роля.

Въпреки този напредък обаче клиничната практика остава назад от развитието. Както през началото на века, така и сега откритията за рак в различните сегменти на дебелото черво закъсняват средно с шест месеца или повече след появата му; преживяемостта пет години след операция остава тревожно ниска.

Настоящата монография има за цел да представи систематично утвърдените и новаторските постижения в областта на етиопатогенезата, морфологията, клиничните инструменти за диагностика и лечението (включително хирургическите интервенции) при основните заболявания свързани с дебелото черво. В нея е споделен многогодишният опит от голям авторски колектив.

Тази работа е насочена към гастроентеролози, интернист-специалисти, хирурзи както поликлинични лекари, така и студенти - с надеждата да подобри техните познания по тази тематика. По този начин можем да намалим забавянето във клиничната практика.