Питър Пан

Всички деца порастват, с изключение на едно. Те рано осъзнават, че ще станат възрастни. Именно така Уенди научи това. Когато беше на две години, тя играеше в градината и след като откъсна цвете, бързо се затича да го занесе на майка си. Явно е била много сладка, защото госпожа Дарлинг положи ръка на сърцето си и извика: "О, защо не можеш да останеш винаги такава!" Не казаха нищо повече по въпроса, но от този момент нататък Уенди разбра, че трябва да порасне. Всеки човек започва да осъзнава това около втория си рожден ден – тогава настъпва началото на края на детството.

Разбира се, те живееха в номер четиринайсет. Преди раждането на Уенди майка й бе най-значимата фигура в дома им. Тя беше добра жена с романтични мисли и често носеше игрива усмивка върху устните си. Романтичната й природа напомняше за малките кутийки една в друга от загадъчния Изток - колкото повече отвориш кутийки, толкова нови изненади намираш вътре. А устните ѝ винаги криеха целувчица, която Уенди никога не успяваше да хване напълно; тя явно присъстваше там в дясното ъгълче./.../